5 мерки за борба с щетите от наводненията

5 мерки за борба с щетите от наводненията

biolife.bg |

5 мерки за борба с щетите от наводненията От ключово значение е да се въведе спешна система за уведомление на населението, с поставяне на хора, които да наблюдават нивото на реките и да сигнализират кметовете на населените места при очаквани наводнения, смятат екологични организации.

През 2012 година за пореден път става ясно, че мерките за борба с наводненията практикувани последните 60 години се оказват не само неефективни, но и опасни.

От ключово значение е да се въведе спешна система за уведомление на населението, с поставяне на хора, които да наблюдават нивото на реките и да сигнализират кметовете на населените места при очаквани наводнения.

След наводненията през 2006 г. 32 млн. лева от националния бюджет бяха заделени за корекции на реки, диги, изсичане на крайречната растителност, ремонт на язовири. Голяма част бяха вложени във водосбора на река Марица, която в момента се разлива. Тези хидротехнически мерки са ефективни срещу малките наводнения, но не и срещу големите.

Затова новите мерки, които се прилагат в Европа са коренно различни, а именно "повече място за реките - повече сигурност за хората". Наводненията не са проблем, проблем са щетите от наводненията.

Коалицията „За да остане природа в България” предлага 5 мерки срещу щетите от наводнения - контролирани наводнения, възстановяване на речните корита и прилежащите влажни зони, премахване на рискови хидротехнически съоръжения (язовири, баражи, ВЕЦ и др.), забрана за строителство в заливните тераси на реките, възстановяване на естествените гори.

Реките са обградени от близко разположени диги, които да не позволяват наводняване на околните терени. Това не дава възможност реките да се разливат там, където не предизвикват щети - в крайречните ливади, мочурища и блата. При по-сериозни бедствия, обаче, реките наводняват населените места.

Наводненията не са проблем - проблем са щетите от наводненията.

1. Контролираните наводнения ще поемат високите води и ще предотвратяват наводненията надолу по течението в населените места. Дигите трябва да са в изрядно състояние около населените места, но биха могли да бъдат премахвани между реката и влажните зони или премествани на по-голямо разстояние от реката.

Всички равнинни реки са коригирани, а крайречната растителност – изсечена, за да се подобри „пропускливостта на речното корито”.

Увеличената скорост на водата увеличава и нейната разрушителна сила. Т.е. проблемът не само се пренася по-надолу, но и значително се увеличава разрушителният му ефект.

2. Възстановяване на старите речни корита и крайречната растителност, което да намалява скоростта на течението.

Създаване на язовири, които да поемат високите води.

Язовирите са особено опасни, защото зависят от човешки фактори. Безстопанствеността и неправилното управление на язовирите предизвиква огромни щети и дори смъртни случаи.

3. Изясняване собствеността на всички язовири, премахване на рисковите язовири и други рискови хидротехнически съоръжения.

Строителство в заливните тераси на реките, в резултат на фалшивото чувство за сигурност, че "зад дигата няма проблеми".

Рано или късно реката намира своя път до терените, които някога са й принадлежали.

4. Създаване на карта на риска от наводнения и забрана на строителството в речните корита.
Обезлесяване на водосборните райони в резултат на прекомерни сечи, пожари и т.н. Залесяване с неподходящи видове.

Обезлесените терени и нарушените гори много по-бързо пропускат водата в реките след валежи и снеготопене.

5. Опазване и възстановяване на естествените гори във водосборните басейни на реките, които не само намаляват повърхностния воден отток, който предизвиква наводнения, но и осигуряват значителни количества вода, даже и в периоди на суша, които ще са по-чести и продължителни в резултат на климатичните промени.